България е държава в Югоизточна Европа и е разположена в центъра на Балканския полуостров.  

Площта й е 110 000 квадратни километра.

Населението на България е 7,5 милиона жители. Средната надморска височина на територията й е 470 м.

Разнообразният релеф на България има около 20 почвени видa и подвидa.

Естествената растителност от широколистни и иглолистни гори покрива 30% от територията на страната.

Обработваемите селскостопански земи заемат около 50 % от територията на страната.

От 1-ви януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз.

 

 

Климатът е умерено-континентален, a в южните части e преходно-средиземноморски. Средната годишна продължителност на слънчевото греене в България е около 2 100 до 2 500 часа. Средната годишна температура е 10,5° C. През зимата е около 0 °C, но по-интересното е, че тя варира от -38° C до 45° C. Най-ниската температура –38,3 °C е измерена през 1947 година. Средната скорост на вятъра е 1,2 м/сек, като преобладаващи са западните и североизточните ветрове. Средното количество валежи е от 450 мм.

Тези данни обуславят 6, 7 и много слабо 8 зона на устойчивост на растителността.

 

Производството на декоративна дървесно - храстова и перенна растителност в България.

 

Врана-София и общински Градски паркове в градовете София, Стара Загора, Русе, Варна, Пловдив и други в края на 19 век.

Първите записки за производство са от 1882 год. До средата на 20-ти век производството е съсредоточено само в шест населени места с обща площ не повече от 30 хектара. В последствие започва изграждането на мрежа от разсадници.

До края на 80-те години на миналия век, общата разсадникова площ достига до 1,800 хектара.

С даването на възможност за изграждане на частни стопанства в края на осемдесетте години на миналия век, през 1989 година се създава и първия частен семеен разсадник „Божилови” в гр.София.

След 1990 година, по време на преориентацията на страната ни към Пазарна икономика, започна същинското развитие на отрасъла. Държавните стопанства се самозакриха.

В края на миналия век в страната съществуват около 20-30 частни производствени бази, но те са малки, с площ до 0,5 хектара. Разчитат изцяло на внос на растителност от Холандия и Унгария. Собственото производство не надхвърля 20 до 30%. 

Липсват поливни системи, съвременни технологии, субстрати и контейнери. Видовото разнообразие благодарение на вноса се увеличава до 500 специеса. В тези години започва предлагането на растителност в контейнери за целогодишно ползване. Навлиза перенната и алпийска растителност, слабо позната и почти неизползвана до момента.

В началото на двадесет и първи век заедно с икономическия растеж на страната и особено с бума в строителството, търсенето на декоративна растителност рязко се увеличи.

Фирмите, производителки на декоративна растителност се увеличиха до 40-50.

Собственото производство достигна до 50% от предлаганата на пазара растителност.

Изградени бяха автоматизирани поливни системи, вкарани бяха и някои съвременни методи за подхранване и отглеждане.

Торо-почвените смески бяха заменени със субстрати на торфена основа.

Започна оборудването на фирмите с техника.

Повсеместното строителство в страната рязко увеличи търсенето и се наложи внос, главно на средно- и едроразмерна растителност от Холандия, Германия, Унгария, Полша и Италия.

Заедно с вноса се увеличи и видовото разнообразие и количеството на заетите производствени площи.

Увеличеното търсене обособи района на гр.Павликени като център в производството на рози.

В последните пет години, особено след влизането ни в Европейския съюз, отрасъла претърпя бурно развитие.

Натрупалите частично капитал фирми инвестираха в нови по-големи производствени площи, нови съвременни техники и технологии на производство и отглеждане, и изнасят своето производство в провинцията.

Чужди инвеститори, главно от Холандия, съвместно с наши производители създадоха нови разсадници, като фирмите:

“Булланд Трейд”, “Еврогрийн” и други.

 В момента в България производителите на дървесно-храстова и перенна растителност са:

- над 10 фирми с производствени площи над 10 хектара,

- около 30 средни производители с площи до 10 хектара,

- около 100 малки производители с производствени площи до 1 хектар

- около 100 с под 1 хектар.

От тези фирми само 5-6 сами произвеждат до 90% от посадъчния материал.

20-30 фирми произвеждат до 50 % от посадъчния си материал.

Останалият посадъчен материал , средно и едро-размерна растителност, се внасят от Германия, Холандия, Белгия, Унгария и Полша, а в последно време от Италия, Франция, дори и от Турция.

Развитието на отрасъла обособи няколко района на производство и съсредоточаване на фирмите в страната:

I-ви район - Великотърновски /Северна България/ - произвежда около 40% от общата продукция;

II-ри район Софийски - 15% ,

III-ти район - централна България - Пазарджишко-Пловдивски - 25%,

IV-ти район Черноморски - 10% ;

В останалите части на страната се произвежда общо около 10% от общата продукция.

По наши изчисления годишно в България средно за последните пет години, се продават на пазара около два милиона декоративни дървесно-храстови и перенни растения.

От тях около 500,000 са внос, от който 300,000 са разсади за доотглеждане главно от иглолистни и присадки, а останалите 200,000 за директна продажба.

Средната цена на продаваната в страната иглолистна растителност е около 15 евро, на широколистната 10 евро, на увивната 5 евро, а на перенната растителност - 1 евро.

 

Средно годишно в България се произвеждат без розите около два милиона разсади, от които около 300,000 семенно и 1,700,000 вегетативно.

От вегетативно размножените видове чрез присадки се произвеждат не повече от 10,000 бр. годишно.

Иглолистната растителност, която се произвежда вегетативно е около 700,000 броя.

 

От останалите един милион 70 % се пада на опадливите, лесновкореняващи се видове, които се продават но гол корен, особено на Ligustrum ovalifolium.

Към момента в България се произвеждат за вътрешния пазар около 200,000 броя рози годишно, а се изнасят около 2,000,000 броя.

Производството е съсредоточено в 5 по-големи фирми, като част от тях са с външно участие.

В момента в България има 10 машини за вадене на бала и 5 поточни линии за пикиране с малък капацитет.

Напълно автоматизираните напоителни и подхранващи системи са 5.

Що се отнася до износа средно годишно за последните пет години се изнасят дървесно-храстови видове /без розите/ не повече от 3 до 5 хиляди броя основно за Гърция, Турция и малко за Македония.

Субстратите вече са до 80% на торфена основа като 50% от тях идват от Германски фирми – Брил, Щендер,Теракулт и други.

Контейнерите до 70% са внос от Германия, Италия и малко от Полша и Турция.

В момента заетите площи с растителност за нарастване в цялата страна са около 2000 хектара, като поради настъпилата в момента криза растителността, която се отглежда е основно средно размерна.

Кризата свали производството и продажбите за 2010 и 2011 година с около 35%, като очакваме през 2012г. още 10% спад.

Развитието на отрасъла можем да проследим по следните диаграми:

 

Графика 1

 

 

Първата графика показва темпа на обогатяване на видовото разнообразие на произвежданата и предлагана в страната растителност.

От това видово разнообразие в производство са вкарани около 70% от видовете.

Графика 2

 

Втората графика показва темпа на разширяване на площите за производство във страната през последните години.

Графика 3

Третата графика показва движението на количествата продадена продукция в четирите групи растителност и общо по години.

-------------------------

Бързото развитие на отрасъла в последните години, доведе и до негативни последици:

Стихийността и безконтролния внос внесоха и натурализираха някои болести и вредители, непознати за нас преди.

Безконтролното производство от неспециалисти и неизграждането на дендрологични и маточни сбирки от страна на производителите, доведе до загуба на чистотата на някои форми и сортове, а на други до разпад на формата или до загубването и.

Липсата на стандарт за производството и предлагането на растителността, доведе до нелоялна конкуренция, подбиване на цени, пренасищане на пазара с едни и липса на други видове и форми.

Липсата на лицензиране на фирмите е предпоставка за предлагане на некачествена продукция без произход, сертификати, идентификационни етикети и документи.

Липсата на комуникация и информация между производителите, прави невъзможно осигуряването на растителност за започналите големи инфраструктурни проекти у нас, липсва статистика и планиране.

Липсва форум, изложение, на което да представяме нашата продукция и да комуникираме помежду си.

Не на последно място е и лошото законодателство и слабия контрол от изпълнителната власт, както и липсата на тясно специализирани учебни заведения.

 

Въпреки многото Европейски фондове и програми, бранша е изолиран от субсидии.

Анализирайки всички тези проблеми, на 03.02.2011 г. отрасъла учреди сдружение

 

АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ДЕКОРАТИВНИ РАСТЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ (АПДРБ)

със седалище в гр. София, България

 

Основните цели, които си поставя АСОЦИАЦИЯТА са:

1. Да подпомага и насърчава своите членове за развитие на ефективно българско производство на декоративни растения при спазване изискванията на нормативните актове за извършване на такава дейност в страната и Европа.

2. Да отстоява и защитава правата и интересите на своите членове пред държавните органи, обществените организации и други в страната и чужбина.

3. Да разработва мотивирани предложения за промяна на нормативната уредба, включително и за хармонизиране на Българското законодателство с това на Европейския съюз в областта на производството и търговията с декоративни растения.
4. Да лобира пред изпълнителната и законодателната власт за защита на интересите на отрасъла и на членовете на АСОЦИАЦИЯТА.
5. Да обединява и подпомага усилията на членовете си за развитие на лоялна конкуренция в условията на пазарно стопанство, за производство на екологично чиста продукция и опазване на околната среда.
6. Да работи за постигане на професионално единство, колегиалност и професионално взаимодействие между членовете на АСОЦИАЦИЯТА.

7. Да популяризира новите сортове декоративни растения и модерните технологии за производство, като работи за въвеждането на единни норми, параметри, стандарти и качество при производството и предлагането на продукцията, съобразени с изискванията на ЕС.

8. Подобряване обучението на специализираните кадри за отрасъла на всички нива.

9. Диференциране на отрасъла, доколкото позволява пазара.

10. Организиране съвместно с други подобни организации в страната и чужбина на форуми, конференции, изложения, демонстрации и други с цел представяне на нашето производство и излизането ни на външния пазар.

В Асоциацията членуват двадесет и пет от най-големите производители и търговци в страната.

Заетите производствени площи и количества продукция на нашите членове са около 70% от всички заети такива в страната.

Производствените мощности на нашите членове са 80% от тези в отрасъла.

Сумарните финансови показатели на нашите членове надхвърлят 60% от тези на отрасъла.

Съвременните технологии и съоръжения налични в отрасъла у нас, са съсредоточени до 90% в членовете на Асоциацията.

Всичко това определя сдружението ни да бъде представителна национална извадка за състоянието на отрасъла за момента в България.

 

Членове на АПДРБ:

1. „Хоум Гарден ТТ” ЕООД , чрезТрифон Трифонов

2. ЕТ „Секвоя – Наско Илиев”, чрез Наско Илиев

3. „Флоримекс България” ООД, чрез Румен Блажев

4. „Горски дар” ООД, чрез Славчо Савев

5. „Флорекс” ЕООД, чрез Симеон Янев

6. „Еколес” ООД, чрез Христо Папазов

7. „Екзотика” ЕООД, чрез Даню Ангелов

8. ЕТ „Божилови-Георги Божилов”, чрез Георги Божилов

9. ЕТ „Чинарите-Любка Вълкова”, чрез Ивелин Вълков

10. „АЛД-Паркове и градини” ЕООД, чрез Валентин Стоянов

11. „Салекс 2010” ООД, чрез Стефан Митрев

12. „Про Плантс” ЕООД, чрез Стоил Нановски

13. „Бургасцвет-90- Танев”,чрез Петьо Панайотов

14. „Виктория-2-РХ” ЕООД, чрез Радостина Христова

15. СД „Интродукция – Георгиев и С-ие”, чрез Диньо Георгиев

16. ЕТ „Иван Радославов-Р.Стоянов”, чрез Иван Стоянов

17. ЕТ „Христо Христо-95”., чрез Христо Христов

18. ЕТ „Л-2 Къмпани – Диана Лазарова”, чрез Любомир Лазаров

19. „АМЗ Интернешънъл” ЕООД, чрез Мариян Хубенов

20. „Бянови” ООД, чрез Бяно Бянов

21. „АВА Парк” ЕООД, чрез Стефан Стефанов

22. „Фидус” ЕООД, чрез Стефан Стефанов

23. „Козарови” ООД, чрез Димитър Козаров

24. „Ставрос груп” ЕООД, чрез Илиан Иванчев

25. „Булланд трейд” ООД, чрез Татяна Бояджиева

26. Ботанически градини към СУ "Кл. Охридски"

27. "Ботаник Парк" ООД

28. "Даниел ЛД" ЕООД

29. "Херман Майер България" ЕООД

30. "Aгроспоктър 2000" ООД

31. "Брит Розако" АД

32. "РБ Гриин"ООД

 

Почетни членове на АПДРБ, за особено големи заслуги към развитието на бранша, са: проф. Иван Илиев /ЛТУ/, доц. Пламен Александров /ЛТУ/ и посмъртно Михал Божилов.

 

За краткия период от съществуването си АПДРБ осъществи партньорства с Лесотехнически университет (ЛТУ), Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС), Съюза на ландшафтните архитекти (СЛА), партньорство в организацията на изложението „Флориаде 2012“ в Холандия с фирма „Експоцентър“ , с неправителствени организации и сдружения и др.

 

Първата инициатива, и то успешна, която осъществи АПДРБ беше свързана с промени в Наредба № 13 по регистрацията на производители и търговци на декоративни растения. Бяха проведени и дискусионни форуми по проблеми за стандартите в бранша, изпълнението на зелено строителство, лицензите в производството, предлагането и работата с декоративни растения и др..

 

От 2012г. АПДРБ беше приета за член със статут наблюдател, а от м.юни 2013 г. е със статут Пълноправен член на Европейската асоциация на производителите на разсадников материал (ENA). В работните срещи на ENA участва и сдружението с представители инж. Трифон Трифонов, Председател на Управителния съвет, и ланд.арх. Татяна Бакърджиева, зам.председател на УС.

Асоциацията работи по изпълнение на стратегически задачи за бранша по отношение на Стандартизация, Промени в законодателство и нормативни документи.

 

АПДРБ има своето представително и търговско изложение  „Фестивал на зелените идеи“ (Греен Фест).

За пръв път то се осъществи през м. май 2013 г. в Екопарк гр. Варна, под патронажа на община Варна. Основното мото на изложението е „Човек, Природа, Общество – Устойчиво Развитие“. Изложението Гриин Фест се провежда в  подкрепа на българския бизнес, за сближаване на бизнесът и образованието, за сближаване на поколенията ЗА ЕДИН ПО ЗЕЛЕН И ДОБЪР СВЯТ. В съпътстващата фестивална програма се включват детски зелени работилници, студентски конкурси и изложби, демонстрации на клубове Бонсай, Български флористи, Икебана и др., концерти на детски състави, семинари по теми засягащи производителите на дек.растения и цветя и много други.

В изложението участват производители  на декоративни растения, производители и търговци на цветя и растения, фирми за проектиране и изпълнение на зелено строителство, за градинско и парково обзавеждане, за архитектурни и художествени изделия и елементи, за инструменти и градинска техника, за препарати за растителна защита, издателства на специализирана литература и др. Уеб-страница на изложението: http://greenfest-bg.weebly.com/